
Честно казано, след като работих с мелници за брашно през всичките тези години, мога да ви кажа - ако тези мелници някога млъкнат, целият завод ще бъде в паника.
Повечето хора смятат, че сърцето на мелницата за брашно е силозът за смесване. Но тези от нас, работещи в производствения цех, знаят истината: това, което наистина поддържа ежедневната продукция от 100-тона, са тези мелници, които просто продължават да бръмчат, ден след ден. Те са като старите каменни мелници у дома, само че сега са направени от стомана - по-здрави и много по-прецизни.
Разгледайте как са подредени в нашата работилница
Ако някога посетите завода ни, първото нещо, което ще забележите, е този „стоманен дракон“ - линия от 8 до 12 мелнички, стоящи една до друга, гледка, която просто изглежда надеждна. Те не работят сами - предните разбиват зърната на пшеницата, тези в средата изстъргват триците, а последните изваждат всяко парченце брашно от триците, до последното зърно. Това е като правенето на кнедли: някой меси тестото, някой навива опаковките, някой приготвя плънката - всяка стъпка се нуждае от някой, който да я следи.
Спомням си миналата година, когато ремонтирахме оборудването, една от старите ни машини не работеше два дни. Производството на цялата линия е спаднало с 15%. Тогава наистина ме порази: мелницата не е просто машина -, а „купата за ориз“ на нашия завод.
Какво наистина се случва вътре в тези машини
Днешните мелници са много по-умни от старите. Знаете ли как работят тези две стоманени ролки? Единият се върти по-бързо, другият по-бавно - и именно тази разлика в скоростта „разкъсва“ зърното на пшеницата, вместо да го смачква. Това е истинско изкуство - твърде много сила и триците се разпадат в брашното, потъмнявайки; твърде малко и скоростта на извличане спада и директорът на завода започва да задава въпроси.
Сяо Ли, който току-що се присъедини към нашата работилница, веднъж ме попита: "Учителю, как тази машина регулира разстоянието сама?" Усмихнах се и му казах: „В днешно време тази машина чете житото по-добре, отколкото вие четете лицата на хората - когато житото е влажно, знае как да се отпусне; когато е трудно, знае да натисне по-силно.“
Държи кесията
В предприятие с нашия размер, колко бързо се въртят мелниците пряко влияе върху бонуса на всеки. Миналата година заменихме набор от сита и степента на извличане се повиши с 1,2%. познайте какво До края на годината произведохме близо 400 тона повече брашно - достатъчно, за да изхраним малък окръг за половин година.
Колко бяло е брашното, колко хапка има -, всичко това се свежда до този момент на смилане. Веднъж имахме клиент, който иска-висок клас брашно за хляб. Променяхме настройките в продължение на три дни и накрая открихме, че трикът е в температурата на смилане -, която е твърде висока и протеинът денатурира; твърде хладно и нишестето не получава правилния вид щети. Това ме накара да мисля с дни - правенето на брашно е точно като готвенето, всичко е свързано с контролиране на топлината.
Поддържането на този „звяр-гладен за власт“ не е лесна задача
Всеки в този професионален бранш знае, че - мелачките са поглъщащи електричество. През летните пикови часове директорът на завода цял ден се взира в електромера притеснен. Миналата година преминахме към нови-енергоспестяващи двигатели и електричеството, което спестихме за един месец, беше достатъчно, за да даде допълнителен бонус на целия цех.
Износването е само част от рутината. Миналата сряда по време на нощната смяна машината на Стария Уанг изведнъж започна да вибрира като луда. Отворихме го и открихме вдлъбнатини в ролките. Прекарахме шест часа в спешен ремонт и до края старият Уанг седеше на пода и си поемаше дъх: „Това нещо е като човек -, когато е уморен, има нужда от почивка. Натиснете го твърде силно и нещо ще се счупи.“
Когато се стигне до него
Всеки ден преди края на смяната се разхождам из цеха. Слушайки равномерното бръмчене на мелничките, гледайки как брашното пада като сняг в тръбите - това е звук, който успокоява ума ми. Този звук е тук повече от тридесет години, от времето на баща ми. Тогава машините бяха тромави; сега са умни. Тогава разчитахме на опита на стари майстори; сега разчитаме на данни от сензори. Но едно нещо не се е променило - превръщането на зърното в храна все още зависи от тези стоманени гиганти, които се смилат, милиметър по милиметър.






